Интуитивно звучи логично: дървото „съхранява“ въглерод, докато производството на бетон и стомана е енергоемко — значи дървените конструкции са автоматично по-„зелени“. Реалността, показана от сравнителните LCA изследвания, е по-нюансирана.

Едно от най-цитираните систематични сравнения — публикувано в Journal of Industrial Ecology (Hart, D’Amico, Pomponi, 2021) — разглежда идентични конфигурации на многоетажни сгради, изградени съответно от стомана, стоманобетон и инженерно дърво. Резултатите за емисиите от целия жизнен цикъл на конструкцията показват медианни стойности от 119 kg CO₂екв/м² за дървената конструкция, 185 kg CO₂екв/м² за стоманобетонната и 228 kg CO₂екв/м² за стоманената.

Същото изследване обаче отбелязва нещо важно: предимството на дървото не е абсолютно правило. В отделни случаи — особено когато конструкцията включва значителен обем бетон под нивото на терена (фундаменти, подземни етажи) — стоманобетонна сграда може да има по-нисък въглероден отпечатък от дървена алтернатива. Решаващи фактори са конкретният дизайн, количеството вложен материал на квадратен метър и начинът на свързване на конструкцията със земята.

Защо сравнението „по материал“ подвежда?

Производството на цимент формира около 8–9% от глобалните въглеродни емисии, а производството на стомана — около 7%. Това прави двата материала логична цел за намаляване на отпечатъка. Но реалният отпечатък на даден проект зависи не толкова от избора „бетон или дърво“, колкото от:

• количеството материал, необходимо за постигане на конкретните конструктивни изисквания;
• дела рециклирано съдържание (рециклирана стомана носи съществено по-нисък отпечатък от първична);
• вида цимент и добавките в бетонната смес;
• какво точно се брои — само производството на материала (модули A1–A3) или целият жизнен цикъл, включително разграждане и съхранение на въглерод в дървесината.

Именно затова общи твърдения от типа „дървото винаги е по-добро“ или „бетонът винаги е по-лошо“ не издържат при конкретен проект. Единственият начин да се узнае реалният отпечатък на определен материал или конструктивно решение е чрез ЕPD (екологична продуктова декларация) и LCA (оценка на жизнения цикъл), изготвени на база действителните данни за конкретния продукт и конкретния проект — а не на база обобщени индустриални средни стойности.

Въпросът „кой материал е по-екологичен“ няма общовалиден отговор — отговорът е различен за всеки конкретен проект, в зависимост от дизайна, вложените количества и произхода на материалите. Тенденцията на ниво ЕС (включително изискванията на Регламента за строителните продукти) е именно затова да се върви към задължителни, проверими EPD данни вместо към общи предположения.

Екипът на Национален Екологичен Институт (НЕИ) подпомага компании от строителния сектор при изготвяне на EPD и LCA анализи на конкретни продукти, както и при оценка на въглеродния отпечатък на строителни материали и проекти. Ако искате да знаете реалния отпечатък на вашия продукт, а не само индустриални средни стойности — свържете се с нас.