На 8 юни 2026 г. Европейската комисия публикува мащабно техническо проучване относно третирането на непреките емисии в рамките на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM). Макар документът да не променя директно действащите правила, той дава ясна представа за посоката, в която ще се развива механизмът през следващите години. Изследването е особено важно, защото показва, че Европейската комисия постепенно измества фокуса на CBAM отвъд преките производствени емисии и започва да разглежда въглеродния интензитет на използваната електроенергия като ключов елемент от оценката на въглеродния отпечатък на внасяните стоки. Непреките емисии представляват емисиите, свързани с производството на електроенергията, използвана в производствения процес. При някои енергоемки производства – като алуминий, стомана, торове, цимент и водород – те могат да формират значителна част от общия въглероден отпечатък на продукта. Досега вниманието на CBAM беше насочено основно към преките емисии от производството. Новото проучване обаче показва, че Европейската комисия търси начини по-точно да отчита и електроенергията, използвана при производството на стоки, внасяни в Европейския съюз.
Трите ключови въпроса, които разглежда проучването
1. Как да се определят стандартните емисионни фактори?
Първият въпрос е свързан с определянето на така наречените „default values“ – стандартни стойности за непреките емисии, които да се използват когато липсват надеждни данни от производителя.
Комисията анализира различни подходи за изчисляване на емисионните фактори на електроенергията по държави, региони и електроенергийни системи. Основната цел е да се създаде методология, която да бъде едновременно надеждна, приложима и устойчива срещу манипулации.
Това е особено важно за производители от държави с въглеродно интензивни електроенергийни системи, където непреките емисии могат значително да повишат въглеродната стойност на продукцията.
2. Кога могат да се използват реални данни вместо стандартни стойности?
Втората тема засяга възможността компаниите да доказват действителните си непреки емисии.
Според проучването използването на реални данни трябва да бъде разрешено само при наличие на строги условия, включително:
- доказана връзка между производството и конкретен източник на електроенергия;
- договори за закупуване на електроенергия (Power Purchase Agreements – PPAs);
- надеждни системи за мониторинг и измерване;
- независима верификация на данните.
Комисията обръща специално внимание на риска от т.нар. resource shuffling – практика, при която производителите формално насочват зелена електроенергия към износа за ЕС, докато останалото производство продължава да използва по-въглеродно интензивни източници. Именно затова бъдещите правила вероятно ще поставят високи изисквания към доказателствата и проследимостта.
3. Трябва ли непреките емисии да бъдат включени в повече сектори?
Третият въпрос е може би най-важният от гледна точка на бъдещото развитие на CBAM. Проучването анализира възможностите за разширяване на обхвата на непреките емисии към допълнителни продуктови групи и индустрии. Оценяват се както екологичните ползи, така и административната тежест, рискът от въглеродно изтичане и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация. Макар към момента да няма официално решение за разширяване на обхвата, анализът показва, че темата вече е на масата и вероятно ще играе важна роля при бъдещите ревизии на механизма. Най-важният извод от публикуваните доклади е, че електроенергията постепенно се превръща в ключов фактор за съответствие с изискванията на CBAM. Докато през преходния период основното предизвикателство беше събирането на данни за преките емисии, в бъдеще предприятията ще трябва да доказват все по-детайлно произхода и въглеродния интензитет на използваната електроенергия. Това означава, че компаниите, които могат да документират използването на нисковъглеродна или възобновяема електроенергия, ще бъдат в по-добра позиция да намалят бъдещите си задължения по CBAM.
Какво означава това за българските вносители?
За българските компании, които внасят стомана, алуминий, торове, цимент, водород или други стоки в обхвата на CBAM, публикуваното проучване е важен сигнал за ранна подготовка.
Компаниите следва да започнат да оценяват:
- доколко техните доставчици могат да предоставят надеждни данни за електроенергийното потребление;
- дали разполагат със системи за мониторинг и верификация;
- какъв е енергийният микс на производствените мощности;
- дали използваните договори за доставка на електроенергия ще могат да бъдат признати от бъдещите правила на ЕС.
Особено засегнати могат да бъдат доставчици от държави с въглеродно интензивни електроенергийни системи, където непреките емисии формират значителна част от общия въглероден отпечатък на продукцията.
Техническото проучване не променя непосредствено правилата на CBAM, но изпраща ясно послание към бизнеса: въглеродният отпечатък на електроенергията ще има все по-голямо значение при международната търговия. За предприятията това означава, че управлението на емисиите вече няма да се ограничава само до производствения процес. Все по-важни ще стават качеството на енергийните данни, проследимостта на електроенергията и способността за доказване на реалните емисии по веригата на доставки. Компаниите, които започнат подготовката си още сега, ще бъдат значително по-добре позиционирани за следващия етап от развитието на CBAM и постепенното затягане на европейските въглеродни изисквания.
