Текстилната индустрия е сред секторите, най-силно засегнат от новото европейско законодателство за кръгова икономика и устойчиво производство. Европейският съюз поставя текстила сред приоритетните продуктови групи в рамките на Зелената сделка, като през следващите години производителите, вносителите и търговците ще бъдат изправени пред редица нови задължения, свързани с екодизайн, проследимост на продуктите, управление на отпадъците и разширена отговорност на производителя.

1. Регламент за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR)

Регламент (ЕС) 2024/1781 за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR) създава нова рамка за въвеждане на екологични изисквания към почти всички продукти, предлагани на пазара на ЕС, включително текстилните изделия. Текстилът е определен като една от първите приоритетни продуктови групи, за които ще бъдат разработени конкретни изисквания чрез делегирани актове. Очаква се те да включват критерии за:

• дълготрайност и устойчивост на износване;
• възможност за ремонт;
• рециклируемост;
• минимално съдържание на рециклирани материали;
• ограничаване на опасни вещества;
• намаляване на екологичния и въглеродния отпечатък.

Производителите и вносителите трябва още сега да започнат подготовка за събиране на информация за използваните материали, доставчиците, производствените процеси и възможностите за рециклиране на продуктите си. Компаниите, които не разполагат с проследима верига на доставки, ще срещнат сериозни затруднения при доказване на съответствие с бъдещите изисквания.

2. Дигитален продуктов паспорт (Digital Product Passport – DPP)

Един от най-съществените елементи на ESPR е въвеждането на Дигитален продуктов паспорт (DPP). Той ще представлява електронен набор от данни, достъпни чрез QR код или друг цифров идентификатор, който ще придружава продукта през целия му жизнен цикъл. Очаква се паспортът да съдържа информация за:

• състава на влакната и материалите;
• произхода на суровините;
• производствените процеси;
• съдържанието на рециклирани материали;
• инструкции за ремонт и поддръжка;
• възможности за повторна употреба и рециклиране;
• екологични характеристики на продукта.

Точните изисквания за текстила все още се разработват, но Европейската комисия вече е започнала подготвителната работа за сектора. Очаква се първите специфични правила за текстилните изделия да бъдат приети през периода 2026–2027 г.

3. Разширена отговорност на производителя (EPR) за текстил

Една от най-значимите промени за производителите и вносителите е въвеждането на хармонизирана система за разширена отговорност на производителя (Extended Producer Responsibility – EPR) за текстилни продукти в целия ЕС. Съгласно новите правила производителите ще трябва да финансират:

• разделното събиране на текстилни отпадъци;
• сортирането;
• подготовката за повторна употреба;
• рециклирането на текстилните изделия след края на жизнения им цикъл.

Обхватът включва:

• облекла;
• модни аксесоари;
• домашен текстил;
• одеяла и завивки;
• пердета и завеси;
• текстилни изделия, предлагани чрез електронна търговия.

След приемането на ревизираната Рамкова директива за отпадъците държавите членки трябва да въведат национални схеми за EPR. Компаниите ще бъдат задължени да се регистрират, да докладват количествата текстил, пуснати на пазара, и да заплащат съответните такси.

4. Задължително разделно събиране на текстилни отпадъци

От 1 януари 2025 г. всички държави членки на ЕС са длъжни да осигурят системи за разделно събиране на текстилни отпадъци. Това е важна предпоставка за бъдещите EPR схеми и за развитието на текстилното рециклиране в Европа. Макар задължението да е насочено основно към публичните системи за управление на отпадъците, бизнесът ще бъде пряко засегнат чрез бъдещите финансови механизми и отчетни задължения.

5. Ограничения върху унищожаването на непродадени продукти

В рамките на ESPR Европейският съюз въвежда мерки за ограничаване и постепенно забрана на унищожаването на непродадени потребителски стоки. Текстилният сектор е сред основните цели на тази политика. Това означава, че компаниите ще трябва да разработят механизми за:

даряване на непродадени стоки;
повторна употреба;
ремонт и обновяване;
рециклиране на непродадени продукти.

6. Повишени изисквания за прозрачност и проследимост

Новата европейска политика за устойчив текстил поставя силен акцент върху прозрачността на веригите за доставки. Производителите и вносителите трябва да могат да проследят произхода на материалите и да предоставят надеждна информация относно екологичните характеристики на продуктите. Особено внимание се обръща на:

• произхода на влакната;
• използването на рециклирани материали;
• химичните вещества в производството;
• емисиите и ресурсната ефективност.

За да избегнат бъдещи рискове и разходи по привеждане в съответствие, производителите и вносителите на текстил следва да започнат подготовка още през 2026 г.:

✓ Картиране на веригата на доставки и доставчиците;
✓ Събиране на данни за материалите и компонентите;
✓ Подготовка за внедряване на Дигитален продуктов паспорт;
✓ Анализ на потенциалните задължения по EPR и бъдещите такси;
✓ Разработване на политики за управление на непродадени стоки;
✓ Повишаване на дела на рециклирани и устойчиви материали;
✓ Изграждане на вътрешни системи за проследимост и отчетност.

Текстилният сектор навлиза в период на най-мащабната регулаторна трансформация от десетилетия. Новите европейски изисквания ще променят начина, по който се проектират, произвеждат, продават и управляват текстилните изделия след употреба. Компаниите, които започнат подготовката си навреме, ще могат не само да намалят риска от несъответствие, но и да използват новите изисквания като конкурентно предимство чрез по-устойчиви продукти, по-добра проследимост и по-високо доверие от страна на клиентите.